ПРАЗНУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАЗНУ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от празнувам и от празнувам се. Празнуването стогодишнина от рождения ден на Пушкина намери отзив чак у нас. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 182. Слънцето, изскочило високо над Царевец, заливаше с яркия си светлик рано пробудената за весело празнуване столица. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 12. Местните ръководители се видяха в чудо. След като се примириха с тридневното празнуване на байрама, те мислеха, че в понеделник градецът ще се смири, хората ще се заловят за всекидневните си работи. Б. Несторов, АР, 145. Българската е черкова осветила памятта на тия славни и трудолюбиви първоучители славенски със служба духовна и с празнуване, и за чест дала им е това честно и благоговено имя: — празник святих седмих почетних. Х. Йоанович, Ц (превод), 16.