ПРАКТИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАКТЍК, мн. ‑ци, м. Човек, който е придобил опитност и сръчност за някаква дейност от боравене с определена работа, от практика, а не поради специално образование или обучение. — Командирът ни е наистина добър .. — Вятър — добър! — наежи се ревниво дивизионерът. — Гол практик! — Не, начетен е, пък и войниците го обичат. П. Вежинов, ВР, 119. От 91 души адвокати в Търновския окръг само 19 души са лица с юридическо образование, а всичките останали — практици. Пряп., 1903, бр. 24, 3. Има някои предприятия .., където много длъжности за инженери се изпълняват от практици. ВН, 1962, бр. 3288, 2. // Човек, който има добър опит и умения поради дълга практика. Тези известия [за данъците] са лесно формулирани, видяни от очите на икономически образован и опитен практик, който, както се вижда, умее да обобщи отделните неща в цяло. СбНУ LV, 200.

— От гр. πρακτικός 'работлив'.