ПРАКТИЦИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАКТИЦЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Книж. 1. Даване преднина на практиката пред теорията. Тази нейна философия крепеше силите ѝ в напрегнатия ѝ живот, изпълнен с езически предразсъдъци, с християнски заблуждения, с житейски практицизъм. К. Калчев, ПИЖ, 37.

2. Делово, практично отношение към работата или към някаква дейност, дело, обикн. с елементи на тесен, ограничен подход, с търсене на непосредствената полза, изгода за себе си; практичност. Практицизмът на българина преценяваше значението на поприщата съмо с оглед — могат ли да се печелят пари. К. Константинов, ППГ, 120. Дали от небрежност или от прекален практицизъм — архитектът, който беше построил тютюневия склад на Владимир

Златев, може би без сам да подозира, беше подчертал поразителната разлика, която съществуваше в живота на хората в този град. Х. Русев, ПС, 96. Будевска до края на сценичния си път си остана едно голямо дете и един донкихот, който знаеше добре да поучава другите на житейски практицизъм, но никога себе си. Ст. Грудев, АБ, 175. Над тая реч беше се трудил цяла нощ, за да я измайстори тъй, че като я слуша човек, да не разбере нищо определено, освен това, че докторът сам е станал жертва на сребролюбието си и че именно това сребролюбие и груб практицизъм, .. е главният виновник за нещастията, за тежките политически борби и за липсата на обществен мир в страната. Ем. Станев, ИК I и II, 406. Добри Жотев беше успял .. с обич да възкреси познати характери, които носеха по свой начин българското, в чудната смесица на практицизъм и артистичност, дребнавост и широта на душата, жалка делничност и мечта. ЛФ, 1980, бр. 27, 2.