ПРАМАЙКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀МАЙКА ж. 1. Най-стара майка, майка на далечните прадеди; прародителка. Вечен грешник си останал нашият прародител Адам Кадмон и неговото ребро Ева, нашата прамайка. Д. Вълчев, З, 82. — Но свенът е бил по-силен тогава, свенът и това, което от майки и прамайки, и от такива като тебе е останало като вяра за чест у нещастни създания като нея. П. Спасов, ГЛЗЗ, 89. Един гъвкав глас, който умееше добре да модулира, едно класически съвършено тяло и усет към красотата. Те идеха може би от далечна прамайка, която е носела амфора на рамото си и ненаситно съзерцавала строгите линии на Партенона или ваянията на Фидий. Прабабата на Будевска е гъркиня. Ст. Грудев, АБ, 166.

2. Прен. Прародина. Русите са наши кръвни братя, великата руска земя е наша прамайка, оттам сме дошли ние тук преди векове. Д. Талев, ЖС, 177.