ПРАМАТАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАМАТА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Амбулантен търговец на дребна манифактурна и галантерийна стока; праматарин. Напусна колибарското селище, където отрасна, слезе в града и се глави слуга у един праматар. Слугува у него три години, научи занаята да продава басми и всички дреболии и гиздила. Т. Харманджиев, Р, 11. Около чешмата са се струпали любопитни дечурлига и "ломят" с очи пъстрите гиздила, свирчици и играчки, надонесени от солунските праматари. Н. Хайтов, ШГ, 152. Тежкият търговец води гавази, не смееш да го доближиш .. Тях най им допадаше дребосъкът — разните там праматари и кърджии, що натоварят два коня стока и я разнасят из селата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 96. Тръгнала ѝ Гана по мазаджие, / по мазаджие, по праматаре / да си ми найде чарна коприна. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 106.

— От гр. πραματάρις.