ПРАМАТА̀РИН, мн. прамата̀ри, м. Остар. и диал. Праматар. Марина ровеше земята с тока на обувката си и обясняваше забъркано, че майка ѝ видяла у праматарина едно парче плат и го купила. Г. Караславов, ОХ I, 18. От праматарин чифликчия не става. Й. Йовков, АМГ, 79.