ПРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от пера като прил. Който е изчистен с пране; изпран. Конниците надникнаха през плета на една колиба с тревясал двор и съзряха на двора една млада жена да суши бели прани дрехи. А. Каралийчев, В, 111. — И ще ми кажеш за Кънча, как го видя: угрижен ли бе, изпаднал ли е, ризата му прана ли беше? Т. Влайков, Съч. II, 147. Моми и млади булки донесоха ланари и ръчни дараци и увлачиха прана вълна и дреб за юргани, дюшеци и възглавници. К. Петканов, ДЧ, 280. Не можеш позна .., че този и този солдатин до вчера е носил цървули с подлоги .. Обтегнал сега на краката си ония дълги, .. лъскави войскарски ботуши .., облякъл оная чиста, бяла, прана рубашка. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 12.