ПРАНГИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀НГИ мн., ед. (рядко) пра̀нга ж. Остар. и диал. Окови, вериги. В широкия двор [на затвора] .. щъкаха насам и нататък хора в сиви шаячни антерии и панталони и с бръснати глави. Такива хора виждах понякога из главната улица .., с тежки пранги, които краката им не можеха да влачат и те трябваше да ги носят с ръце. К. Константинов, ППГ, 1959, 78. Поведените на заточение български първенци бяха навързани по петима в редица. Прангите съединяваха ръцете им, увиваха им поясите, на някои минаваха през раменете и по шиите. А Страшимиров, Съч. V, 301. За това бягство към безбройните му присъди бе прибавена още една и той бе преместен в софийския затвор, гдето бе прекарал цяла година, вече уединен и с пранга на крака. Ем. Манов, ПЯ, 51. Уловили са Мица Попова, / закарали я на турски конак, / та ѝ турили тежки томруци, / на двете раце две билинзии / .., / па на нозете железна пранга. Нар. пес., СбНУ ХIV, 31.

— От ит. branca, branco през тур. pranga.