ПРАПРАВНУК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ПРАВНУК, мн. ‑ци, м. Син на правнук или на правнучка. Вярно е, че крилата на фантазията са всемогъщи и с един замах

те могат да ни пренасят от планета на планета, там, където човекът още не е успял да отиде, но все пак... Задачата да се посети повърхността на Юпитер вероятно ще се окаже непосилна дори за далечните ни праправнуци. Д. Пеев, ЖДП, 64.

— Друга форма: прапрауну̀к.