ПРАСКОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀СКОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Рядко. Прасковен. Една шупнала в бели цветове слива, розово прасково дръвче някъде си, един бухнал в жълта премяна храст — това му [на Евлоги] стигаше, за да види мислено едно цяло поле. А. Гуляшки, Л, 187. Дълго летяха крилатите пътници .. Летяха над прасковите градини край Генуа. А. Каралийчев, ТР, 85-87. Зарзалиевото, прасковото, черешевото, сливовото и крушевото дърво трябва най-напред да се реже, а ябълковото по-после. Гр, 1906, бр. 2, 32.