ПРАСТАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀СТАР, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е много отдавнашен, много стар. Шафарик е влюбен в миналото на славянските народи и там търси белезите на тяхната самобитна и прастара култура. А. Каралийчев, ПГ, 185. Когато гледам хоризонта в морето, винаги ме обзема неясно тягостно чувство. Измъчват ме проклетите прастари въпроси, над които хората открай време са си блъскали главите. Какъв смисъл има онова, което е у нас и около нас? И. Петров, ОЗ, 28. Ни веднъж не видях да влезе в нея [църквицата] човек. После разбрах, че това е параклис, прастар, в който на времето са се молили прадедите на Сюлейман ага, български боляри. А. Дончев, ВР, 112. Започват ли да стават сенките на Средна гора дълги, бавно, сякаш тръгнали по тях, слизат надолу стада и овчари. Последваш ли ги .., ще стигнеш до града, който от прастари времена носи името Копривщица. ВН, 1958, бр. 2131, 4.