ПРАСЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀СЪК, мн. няма, м. Рядко. Шум от пращене; праскане. От много места чуваме шумолене, като кога добитъкът е влял в нива, и прасък от кършене на нещо. Т. Влайков, Пр I, 294. Пръчките запращяха по месата .. Сред прасъка на дряновиците, от които фърчаха късове, .. ехтеше гърлестият лъвски глас на стария епитроп хаджи Пенча. Ив. Вазов, Съч. Х, 165-166. Люлее се, шири се буйно пожара, / и носи се прасък зловещ... / Кът роден, дом бащин — бе в пламъци Зара, / топеше се като во пещ. К. Христов, ХЗ 1939, 109.