ПРАТЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ТЕНИК, мн. ‑ци, м. Лице, изпратено с някаква задача, поръчка. Тая година владиката прати нарочен човек и пак с едно дълго писмо до общината, но като се яви владишкият пратеник пред общинарите и им поднесе владишкото писмо, поп Костадин отказа да приеме писмото и само това отговори: — Ние сме се отказали веке и от патриарха, и от владиците му. Д. Талев, ПК, 37. А след това тръгнаха към едно отдалечено кътче по-възрастните опълченци от Княжеството и тия, които бяха дошли от Пловдив като пратеници на Комитета. В. Геновска, СГ, 299. Чувала съм, че когато Бог отправи милостта си към някого, изпраща му пратеник, да му каже какво трябва да прави. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 120. Изпратихме най-напред двама души .. в селото .. Условието беше такова, че ако усетят тие пратеници, че работата не е чиста, ще изсвирят със сигнала до три пъти. З. Стоянов, ЗБВ I, 193-194.