ПРАТЕНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ТЕНИЦА ж. Жена пратеник; пратеничка. Те същите бяха убили пратеницата баба хаджийка Господина, пак от желание да попречат на перушенци да се срещнат с пашата. Г. Караиванов, П, 63. След всичкия тоя разговор двамата турци поеха пътя за към селото си, а Ахмед поиска една тесла, изкопа едно гробче и зарина там Зунка. За него тя беше божия пратеница. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 116-117. — На конгрес ще ходиш, Пешке, в Англия, на конгрес за мир .. — Ти си наша пратеница. Занеси нашите заръки на конгреса. РД, 1950, бр. 314, 2.