ПРА̀ТЕНИЧЕСТВО

ПРА̀ТЕНИЧЕСТВО, мн. ‑а, ср. Книж. 1. Дейност на пратеник; мисия. Попът мълчеше със страхопочит и се радваше, че главатарят някак го отделя от другите бинбашии на Пазвантоглу. Иначе никак не се знаеше как би свършило пратеничеството му в Странджата. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 49. Споменатият епископ се оплаква на императора, че при пратеничеството му в Цариград от византийска страна било дадено предимство на българския пратеник, който по това време бил там. НК, 1958, бр. 51, 3.

2. Събир. Група пратеници с обща задача; делегация, посланичество. В края на юли 1876 година такова българско пратеничество в състав Марко Балабанов и Драган Цанков поема по Европа. К. Странджев, ЖБ, 26. Затръбиха тръбачи, потегли султанско пратеничество. Баязид обещавал да запази живота и имота на гражданите, ако градът се предаде, и както по времето на Амурата, щял да остави в него войска. Ем. Станев, А, 202. Посрещнаха го [бан Петър] украински първенци и двеста казаци. Там завари още седем пратеничества — от Шведско, Молдовско, Турско, Татарско, Полско, Седмоградско и Влашко. Д. Яръмов, БП, 67.

Списък на думите по буква