ПРАТКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ТКА ж. 1. Пакет, специално опакован и надписан с адрес, който се изпраща на някого чрез пощата или по куриер. От канцеларията ми носят колет с книги — пратка от България. К. Кюлявков, СПП, 42. Вестникът идваше с голямо закъснение, защото пратките от града се изпращаха по хора. Г. Караславов, ОХ II, 333. Чудовищната злоба на изроди .. стигна дотам да се крадат коректури от пощата (дори когато пратката е препоръчана!) и ръкописи от печатницата. К. Христов, ЧБ, II. Строг контрол на получените парични и колетни пратки.

2. Партида стока, която се изпраща и доставя някъде. Първите пратки на ламарина и профилна стомана се стоварваха в новите складове. Д. Кисьов, Щ, 385. — Значи наистина няма каучук? .. — Какво да ви кажа... Миналата седмица например отказахме една пратка отпадъци, три вагона. Ем. Манов, ДСР, 132. — Там в България не ни забравят. Преди седмица получихме подарък голяма пратка от работниците на една сладкарска кооперация. П. Вежинов, ВР, 154. "Живи агнета от небето" .. Така писаха миналата седмица италианските вестници в деня, когато там пристигна първата самолетна пратка живи агнета от България, превозена с АН-12. Пог., 1970, бр. 7, 2.