ПРАХАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ХАН, ‑та̀, мн. няма, ж. 1. Сухо влакнесто вещество от дървесна гъба, използвано за подпалване чрез искра, получена от удряне на кремък с огниво. Хората тогава палеха цигарите си от искрите, които получаваха, като с малък металически предмет, наречен "чакмак", удряха парче остър кремък, върху което, прикрепено с палеца, придържаха късче прахан. Д. Казасов, ВП, 22. Той извади кесията си за тютюн, взе отвътре огнивото и като намести грижливо парче прахан на кремъка, зачатка с отмерени движения. В тъмната стаичка се посипаха рой искри и след малко се понесе приятната миризма на запалена прахан. П. Здравков, НД, 229-230. По лавиците бяха наредили друга стока — гайтани .., връзки прахан, тъмножълта като кехлибар. Д. Спространов, С, 115. Други завчас събрал сухи дръва, домъкнал дебели клонища и цък, цък с голямото си огнило свекне, та запали прахан и видиш — светнал, заплющял, затрещял буен огън. Ил. Блъсков, ПБ II, 29.

2. Твърда многогодишна гъба по дърветата, най-вече по-стари букове, от която се прави това леснозапалимо вещество за подпалване на огън. Poliporus fomentarius. Край брега на суходолината стърчеха три-четири върби, садени кой знае от кога, че дънерите им бяха изхралупели, а по напуканата кора израстваше белезникава прахан, която чакахме да узрее, да добие един кафявочервеникав цвят, за да я оберем. Кр. Григоров, Н, 185. Огневик .., който расте по пъние. Тия гъби ги варят в луга и правят от тях прахан. Д. Мутев, ЕИ, 98.