ПРАШАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ШАМ, ‑аш, несв., прех. Диал. Питам. Клукнал на портата дърварот, за да му отворат. Чуле вратарите и го прашале кой йе. СбНУ ХХIХ, 207. Мързеливио секоаш прашай го да кажет колко е саатот. СбНУ IV, 227. Не прашай залудо, само ке се каже. Погов., СбНУ ХХIХ, 227. "Кажи, Велико, кажи ми / кой ти я даде личбата?" / .. / "Що прашаш, лудо, що прашаш / кой ми я даде личбата? / Не сум от Бога паднала, / ни па от земя никнала, / тук сум от майка родена." Нар. пес., СбБрМ, 401. прашам се страд., възвр. и взаим. Търгнале двата да пътуаат и .. се прашале кой откаде йе и кай ке оди. Нар. прик., СбНУ ХIV, 112.