ПРАШИЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАШЍЛКА ж. Разг. Гъст прах из въздуха; прахоляк. Натоварени каруци и камиони с шабленски зеленчук дигат прашилка по всичките пътища на селата край Балчик. А. Каралийчев, НЗ, 206. В друго село вършеят... Конете тичат, пръхтят и наоколо от прашилката нищо се не види... Д. Немиров, Б, 107.