ПРАЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРА̀ЩАМ, ‑аш, несв.; пра̀тя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Карам или заставям някого да отиде някъде, обикн. с известна цел; изпращам. Тогава от връх Балкана, от Жеруна, Индже взе чорбаджийска дъщеря и я прати с нови стомни, сама и пеша, да иде чак на Бакаджиците и да му донесе вода от Седемте кладенци. Й. Йовков, СЛ, 143. — Не, аз никого не пращам, сам ще ида другата неделя да си назема едно-друго за празника. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 162. Грях е, чичо Бинбеле, да докараме хората с данъци да нямат комат хляб за децата си, а отгоре туй да им пращаме учител да ги учи на ум за 4000 гроша годишно. А. Страшимиров, Кр, 60. Като пристигнали близо до оня град, [момата] дето я завождало момчето, пратили напред един човек, да им каже да излязат да ги посрещнат. Христом. ВВ I, 33. "Каралийо, кара ли та мама?" — "Не ма кара, но ма рано буди, / та ма праща на Дунав за вода — / аз не зная Дунав отде тече." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 74.
2. Давам нещо с поръчка да го занесат, доставят някъде; изпращам, отправям. Еньо цяла седмица не си отива вкъщи и снаха му, като му пращаше храна по момчето, все поръчваше да му каже да дойде. Елин Пелин, Съч. III, 106. Защо чака раздавача? На какво се надява толкова рано? Само пет дни откак е пратила писмото — едва да го е получил днес. А. Каменова, ХГ, 163. Калугерката наведе главата си и продължи след малко със съвсем нисък и глух глас: — С време баща ти съвсем се промени: .. Започна да ми праща по същия тоя Дойчин, дето ме доведе в крепостта, ту пари, ту накити — тях все връщах. Ст. Загорчинов, ДП, 168. Тука сме в голямо неспокойствие и страх, защото .. на троица души, .. им пращат писма някои харсъзи, и им назначават места, за да им пратят пари, цървули, барут. АНГ I, 112.
3. Насочвам съзнателно, целенасочено нещо в някаква посока, към някого или към нещо; отправям, изпращам, запращам. Бистра продължаваше да праща кълбета дим в лицето на Цобел. М. Грубешлиева, ПИУ, 160. Спрях се точно пред прозорците на първата къща и пратих куката със стръв чак на другия край на реката. А. Мандаджиев, ОШ, 49. — Ей, Захро мари, дай тука топката! .. — закрещяха момчетата .. — Като не рачите да ми хвърляте, ще я пратя чак в дерето. Л. Александрова, ИЕЩ, 225. Край Огоста се хвърлят в атака дружини. / Там снаряд след снаряд праща горд поп Андрей — / без да трепне посреща смъртта исполинът! Мл. Исаев, О, 9.
4. Прен. Поет. Отправям, разпространявам в някаква посока (лъч, звук, аромат и др.). Месечинката пръскаше бледните си лъчи и
осветяваше не много голямото село .., пращаше лъчите си на планината, на гората и на реката. Т. Влайков, Съч. III, 215. Акациите из дъбовата млада горица ни пращаха талази от сладостната миризма на белите си цветове. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 27. Златно слънце изгря зад планините, извиси се, прати топли лъчи навред и помилва колата, която още стоеше неподвижно насред пътя. Елин Пелин, Съч. I, 40. И когато главите си дигнехме горе / и се вглеждахме близко и далеч — / там звучеше оркестър огромен в простора / и гърмеше навсякъде нашата реч: / и ни пращаше ехото бъдно, поклон, / и приветствия светли от железобетон. Н. Хрелков, ДД, 209.
5. В съчет. със същ. вест, известие, хабер и под. Отправям съобщение, сведение, за да осведомя някого за нещо; съобщавам, известявам. — Шест години минаха оттогава, Момчиле, шест дълги години Богу се молех и тебе чаках, а ти бягаше далеко, ни вест пращаше за себе си, ни знак даваше. Ст. Загорчинов, ДП, 446. — Трябва да пратим съобщения — рече Ян Бибян. — Вчера бяхме толкова заети, че забравихме. А там кой знае какво се тревожат! Елин Пелин, ЯБЛ, 78. Той прибягна за помощ до властите и поиска от мюдюрина сеймени да ме уловят и затворят. По какви причини не зная, но мюдюринът по приятелски начин прати известие и на мене, и на по-влиятелните граждани за лошите намерения на владиката. П. Р. Славейков, БП I, ХХV-ХХVI. — У неделя ще е сватбата на Лило Веселиновия. Бай Веселин ти праща хабер да му бъдеш гост на свотбата. П. Здравков, НД, 161.
6. Прен. Отправям някакви пожелания, за да изразя отношението си, чувствата си към някого или към нещо; изпращам. Кина, най-голямата му дъщеря [на Димо], .. улови конете за поводите, поведе ги и ги спря пред къщната врата. — Много рано се завърнахте! Какво прави леля? Добре ли е? .. — Много здраве ти пращат всичките — продума майка ѝ, като слизаше от каруцата. К. Петканов, МЗК, 9. Чичо Кола застана пред къщната врата, разлютен, разтреперан от яд и почна да му праща всички псувни, които знаеше. Елин Пелин, Съч. II, 106. Раде ле, пазарджийке ле, / .. / не ми ли виде некого, / некой през тува да мине, / през това, през нашето село? / .. / На мама здраве да пратя, / на мама и на бате си. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 157. "Либе, убава Милино, / не пращай, либе, поздрави, / поздрави, либе, сърдечни — / не ща ги, либе, приема, / приема, либе, посрещна, / посрещна, либе, изпрата!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 93. // Насочвам към някого жест, поглед и др., за да изразя отношението, чувствата си към него или към нещо; отправям. Той дълго стоя там и праща целувки към прозореца и пак тихо, предпазливо си отиде. Елин Пелин, Съч. III, 106. Майките въздъхнаха и пратиха благодарни погледи на чужденеца. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 70.
7. Диал. Придружавам, съпровождам някого до някъде при заминаването му; изпращам, изпровождам. Димо си леля послуша, / та стана Димо, та стана, / товари тежко имане, / и леля го е пратила / до синьо тевно йезеро. Нар. пес., СбНУ ХIV, 48. Отводи Стоян надоле, / надоле на зимовище. / Се го роднини пратиха, майчина рода, бащина. Нар. пес., СбБрМ, 185. пращам се, пратя се страд. — Няма какво да се яде бе, учителю, пък детето не може да се прати гладно на училище, нали? Г. Караславов, Избр. съч. II, 128. От Едрене писмата ми ся пращат с нарочен чловек. АНГ I, 261. Вечерта се дава гозба на ближните роднини, освен на кума. Потем вечерата се изваждат насреди гостите невестинските дрехи, които ще се пратят на момата от страна на зетя. СбНУКШ ч. III, 91.
◊ Пращам / пратя за зелен хайвер някого. Разг. Излъгвам, заблуждавам, измамвам някого. — Обиколих всички стаи на кметството .., но никой нищо не може да ми каже! Всички свиват рамене и ме пращат за зелен хайвер от стая в стая! Св. Минков, РТК, 195. Седна в колата и зачака, уверен, че тя ще дойде. Но изминаха няколко дълги минути в чакане. "Тя може наистина да ме прати за зелен хайвер!" — помисли си той. Г. Мишев, ЕП, 236. Пращам / пратя по дяволите. Разг. 1. Някого или нещо. Преставам да се интересувам от някого или от нещо, пренебрегвам, захвърлям го, отказвам се от някого или нещо. — Сега я пращаш по дяволите, а доскоро не можеше да ѝ намериш място вкъщи. То едно внимание... великолепна .. очарователна... Сякаш мед от устата му. Не би жена, не би чудо! Ст. Л. Костов, Избр. тв, 460. — Прати го по дяволите тоя дюкян. Ти за живота си, види се, по-малко мислиш, отколкото за дюкяна... Ст. Дичев, ЗС II, 612. Тогава се ожених, като сляпа, за Джангалова, пияницата, а след година пратих го по дяволите и взех Касапски. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 53. 2. Нещо. Отхвърлям, отменям нещо. Занимавал се човекът години наред с тъканта на тялото ни и доказал нещо, което праща по дяволите всички досегашни изследвания в тая област. Св. Минков, Избр. пр, 55. Чувството ми за дисциплина и ред пращаше по дяволите сантименталните ми съображения. А. Гуляшки, ДМС, 143. 3. Някого. Реагирам остро, невъздържано с думи или действия срещу някого. — Гледам те, ти стоиш спокоен... — продължаваше да разправя Ботев. — А аз [Гръмников]? Аз не мога... Чувствувам, че ще скоча, че ще го пратя по дяволите... Ст. Дичев, ЗС II, 168. За да не издаде раздразнението си, Филип обърна гръб и на двамата. Асистентът го беше ядосал със своите намеци и при друг случай той би го
пратил по дяволите, без да се замисли. Ем. Манов, БГ, 132-133.