ПРАЩИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАЩЍЛО, мн. ‑а, и ‑а̀, ср. Диал. 1. Препаска, колан на престилка, халат, направен от усукана връв, с който се връзват около кръста. Рано сутринта е; Берковски и Звукарят в нощните си халати (роби), препасани с пращила, като евреи в съботен ден, се навеждат из градинките и чоплят по нещо си. Ст. Заимов, М III, 288.

2. Дръжка от усукана връв на торба, цедило и под. за носене през рамо или на гръб. Облечени бяха [селяците] в дрипи .., само торбите им бяха здрави и нови, с яки пращила. Д. Талев, С II, 117.