ПРЕБЕЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕБЀЛВАМ¹, ‑аш, несв.; пребѐля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. В съчет. с лице. Неволно лицето ми става бледо, пребледнявам, обикн. при силно душевно вълнение. Изискваше се от полицията да прегледа вътрешността на училището, в което .. се криели въоръжени побойници. Членовете на бюрото пребелиха лица. А. Страшимиров, Съч. I, 337. Баба пребели лице и се разтрепера като лист и като вейка. Остана замръзнала, втренчена в мене. Й. Вълчев, РЗ, 112-113. Когато Чинко се наведе и пришепна нещо на таркана, Онегавон пребели лице. Й. Вълчев, СКН, 56.

2. Беля, избелвам нещо отново или повторно (Н. Геров, РБЯ).

3. Правя нещо да стане по-бяло, отколкото трябва; белосвам (Н. Геров, РБЯ). пребелвам се, пребеля се I. Страд. от пребелвам във 2 и 3 знач. II. Възвр. от пребелвам (в 3 знач.). Малка мома, коладе ле, / .., / премени се, / пребели се. Нар. пес., СбНУ VIII, 16. Рано рани малка мома, / рано, рано, та в неделя. / Омила ся, оплела ся, / премени ся, пребели ся. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 332.

ПРЕБЀЛВАМ², ‑аш, несв.; пребѐля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Откривам нещо така, че да се белне, да се види. — Таком Бога, Русанто девойкьо, / любил би те, ама па не смеем .. / че си дойдем вечер довечера, / па не знаем дека ти се джубе раздвояше; / преведи се през добрата коня, / добра коня, пребели раменя! М. Арнаудов, БНТв IV [еа]. пребелвам се, пребеля се страд.

ПРЕБЀЛВАМ СЕ несв.; пребѐля се св., непрех. Диал. За кора, кожа и под. — падам, отделям се, отлепвам се от нещо; обелвам се. Тъй малко по малко студовете смъкнали козината от гърба му,.., кожата на кучето се пребелила и сега още се лющи, но нов косъм не пониква по нея. Й. Радичков, ББ, 119.

◊ Пребелвам / пребеля очи. Разг. Чувствам се много зле, припадам, загубвам съзнание. — Момичето .. се свлече на колене до нея. Пребели очи и положи глава на седалката. Стори ми се, че умира. Огледах за помощ, но в обедния час градината беше опустяла. — Лошо ли ти е, девойче? М. Дубарова, ПС [еа]. Съгледах Салвадор, който залитна и се строполи на пода. Започна да се гърчи като епилептик. Околните се чудеха какво да предприемат, той пребелваше очи и почти колабира. М. Абаджиев, ЛХ [еа].