ПРЕБЕЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕБЕЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; пребелѐя, ‑ѐеш, мин. св. пребеля̀х, прич. мин. св. деят. пребеля̀л, ‑а, ‑о, мн. пребелѐли, св., непрех. Ставам много блед, бял; пребледнявам. Ангел .. гледам, че почва да пребелява и да се подръпва за едина ревер. В. Ченков, ЗХ, 139. — Пия... Обикновено на аванта .. — Правилно! — удари с длан по масата коментаторът, като едва се сдържаше да не прихне .. Юлия беше пребеляла от срам и обида. А. Мандаджиев, Съвр, 1980, кн. 1, 9. В стаята влезе елегантно снажен човек .. Матовото лице на Ема пребеля, после почервеня — и посиня: ще ѝ припадне. А. Страшимиров, Съч. V, 214. И наистина има человеци, които толкоз ся сътрясават нравствено и телесно при най-малкото докачение на честолюбието им... щото гласът им ся пресича,.. а лицето им става бледо и пребелява като бяла пръст. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 162.

◊ Пребелявам / пребелея като платно (стена). Разг. Побелявам, побледнявам съвсем, ставам извънредно блед, обикн. от уплаха или от друго вълнение. — Полиция. Отваряй! .. Ганка пребеля като платно и изпищя. З. Сребров, Избр. разк., 61-62.