ПРЕБИВАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕБИВА̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. Книж. 1. Обикн. с предл. в. Съм, намирам се, оставам някъде за определено време; престоявам. Когато Кирил и Методий пребивавали в Рим, те трябвало често да защищават .. своята дейност на славянски просветители. Е. Георгиев, Пл, 1969, кн. 5, 59. Илия Вълчев .. пребивава от няколко дена в Черната джамия и то за една мизерия: фалшификация на подписи! Ив. Вазов, НПис., 110-111. Когато спасителят наш Иисус Христос пребиваваше на земята, предсказваше на апостолите и на своите ученици за гоненията и мъките, които те щели да посрещнат на този свят. Ч, 1875, бр. 10, 451.

2. Прен. Съществувам, живея, битувам по определен начин. Минаха [Бенковски и Волов] през Бяла Слатина, Борован и Баница без да се издават:.. Все пак им направи впечатление, че тукашните хора и през плет не бяха чували за някакво въстание, изобщо пребиваваха в "свещена невинност". Л. Стоянов, Б, 38. — Ща бъда всякога добър и благочестив;.. — Твърде добре, Живко,.., пребивавай в това похвално решение и Бог ще та вознагради. П. Бобеков, БВК (побълг.), 17.

3. Остар. Съществувам винаги; пребъдвам. Но как е с християнството?.. Всичките други системи изчезнуват, но то пребивава и ще пребивава. ИЗ 1877, 1881, 257. Познанството на злите [хора] замалко.. време трай, любовта обаче на добродетелните вовек непременна и постоянна пребивава. И. Стоянович, ДСС (превод), 62.