ПРЕБЍВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от пребивам и от пребивам се. — Ще ходя учителка на село. Ами гледай поне да ме нагласиш тук някъде наблизо, че както не зная да готвя — .. — Майка ти е наистина за пребиване! — .. — И все пак помисли си... П. Вежинов, НБК, 357.