ПРЕБЛЕДНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕБЛЕДНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; пребледнѐя, ‑ѐеш, мин. св. пребледня̀х, прич. мин. деят. пребледня̀л, ‑а, ‑о, мн. пребледнѐли, св., непрех. За човек или лице, бузи и др. — ставам много блед, изгубвам нормалния си цвят, обикн. по здравословни или психологически причини (смущение, страх, стрес, прилошаване и др.); побледнявам. Металната птица [самолетът] започна да подскача все по-силно и по-силно. Един от другарите ни пребледнява. Н. Фурнаджиев, МП, 7. Това, което с такъв труд сте открили, е вече открито.. още преди половин година. Аврамов силно пребледня. — Не може да

бъде! П. Вежинов, НБК, 176. Устните му пребледняха, опитаха се да кажат нещо. В. Ченков, ЗХ, 73. Шавне ли пък змия .. изтръпват всички и се притискат о мен, увиват се и лицата им пребледняват от вълнение. А. Страшимиров, А, 631. — Да не ти е лошо, дъще? — запита я една възрастна, пребрадена с кърпа жена .. — Защо си пребледняла така? А. Гуляшки, Л, 516.

◊ Пребледнявам / пребледнея като платно (смъртник). Разг. Ставам извънредно блед, обикн. от голяма уплаха или друго вълнение. Чир [врабецът] пребледня като платно. Й. Радичков, НВ, 132. — Продавачът изведнъж пребледня като смъртник — в лицето му не остана нито капка кръв. П. Вежинов, СО, 167.