ПРЕБРАЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕБРА̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; пребрадя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разг. Покривам главата на някого с кърпа, забрадка, шал и под., като я връзвам под брадата; забраждам. Друг път [Лиляна] намяташе черното и износено палтенце на майка си, пребраждаше главата си с избеляла сатенена забрадка. А. Гуляшки, Л, 216. Превърза [Ирина] китка смесена, / зема свещица факлийка, / пребради бело си лице / със кърпа скъпа свилена / и при Димитър отиде. Нар. пес., СбВСтТ, 631. // В съчет. с кърпа, забрадка и под. Поставям на главата си и връзвам под брадата (кърпа, забрадка и под.). Върху ниско остриганата си и прошарена коса тя бе пребрадила кафява кърпа. Ал. Гетман, ВС, 40. Дафина неволно пребради забрадката си и избърза на пръсти да отвори външната врата. К. Петканов, ДЧ, 426. пребраждам се, пребрадя се страд. и възвр. Грабва една кърпа, пребражда се, пак отива до вратата на собата и пак се ослушва. Й. Йовков, А, 99. Султана се пребради с две черни кърпи, взе и тояжка, да изглежда още по-стара. Д. Талев, ЖС, 391.