ПРЕБУЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕБУ̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; пребу̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. 1. Покривам главата и лицето на булка с було; забулвам. Започва сватбата. В къщи, на пруста,.. — народ, не можеш да минеш. А лелините дружки пребулват леля, кичат я с варакосани китки и припяват. И. Петров, ЛСГ, 22.

2. Разш. Покривам главата на някого с нещо. Това беше един вид клетва; никой са не отказваше от нея, сички са оставиха да ги пребулват с пешкирчето и да целуват паничката. З. Стоянов, ЗБВ III, 79.

3. Прен. За мрак, мъгла и др. — покривам, обхващам нещо, като го правя трудно за виждане; забулвам. Вечерен сумрак е пребулил тъмната усойна гора. Ц. Церковски, Съч. III, 54. От сивото небе ръсеше студен досаден дъжд, който пребулваше тополите край реката и къщите. П. Стъпов, ЖСН, 6. // Прикривам, скривам нещо. пребулвам се, пребуля се I. Страд. от пребулвам. Някому е неудобно да се изтъкват такива ярки събития, та те трябва да се пребулят, да се замълчат и забравят. Г. Бакалов, Избр. пр, 264-265. II. Възвр. от пребулвам в 1 и 2 знач.