ПРЕВАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕВА̀РЯМ, ‑яш, несв.(диал.); прева̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Преварвам. Из пътеките между лещака срещаха ме или ме преваряха с вързопи в ръце,.., купове, купове помакини. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 42. На три пъти се дига Лазар да се махне от нашето село, но дядо Иван Кримката му преваряше каручката. — Къде? Да не си луд! А. Каралийчев, ПГ, 55. Мълвата за Левски бродеше по страната и го преваряше навсякъде. Ст. Дичев, ЗС II, 405. Преваря като пърле майка си. Погов. преварям се, преваря се страд. и взаим. А край тях на клонестата череша два славея се надпяваха и надчуруликваха, сякаш, че се преваряха. Т. Влайков, РП I, 86. Валят, преварят се куршуми, — / там нейде рев се чуй. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 199.