ПРЕВЕЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЀВЕЗ м. Диал. Було на младоженка; превес, прекрив. Дууни ми, ветре, низ Дунав, / подигни превез невести / да видим, ветре, да видим, / защо си дните губихме. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 269. Грумко ле, керко, Грумко ле! / Кога ке одиш у вуйка, / у вуйка, керко, на сватба, / .., / да н' пущиш сая до земи, / да н' крениш превез от очи. Нар. пес., СбБрМ, 4. — Ой ти Яно, Яно от Янина, / я отвори шарена кочия / и подкрени от лице превеза, / та да видиш дете погубено. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 91.