ПРЕВЕЗЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕВЕЗЛО̀, мн. ‑а̀, ср. Диал. Дръжка на котел, на кошница и под.; повръзло. — Чакай да му ударя от виното — спря разказа си чичо Васил. Той дигна котленцето, като преметна със звън превезлото му. Ив. Карановски, Разк. I, 6. Краката ѝ дигаха облачета прах, превезлото на кошницата прежуляше ръката ѝ, но тя не преставаше да бърза. Ем. Станев, ИК I и II, 180. Койчо нерешително посегна да ги вземе [бакърите] от ръцете ѝ. — Аз ще ги налея — прошушна той и хвана превезлата. ЛФ, 1958, бр. 40, 1.

◊ На всяка кошница намирам / намеря превезлото. Диал. Успявам винаги да се справя с нещо, да отвърна по подходящ начин и под. Ти си един лукав селачанин, и на сека кошница намираш превезлото. ВУХБ (превод), 36.