ПРЕВЗЕМАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕВЗЀМАМ и ПРЕВЗЍМАМ, ‑аш, несв.; превзѐма, ‑еш, мин. св. превзѐх, прич. мин. страд. превзѐт, св., прех. 1. Чрез въоръжена сила, при сражение с противник, стремително навлизам в негова територия, владение (обикн. страна, град, крепост и под.), като го отнемам от него и налагам своята власт, господство; завземам, завладявам, овладявам. Късно през нощта атакуваме града и го превземаме. К. Петканов, МЗК, 46-47. Византийският император .. нападнал крепостта, превзел я и пленил намиращия се в нея гарнизон. Ст. Михайлов, БС, 243. Моят неприятел — Северният цар, навлезе в държавата ми, разби крепостите и превзе столицата. А. Каралийчев, МО, 18. Гръцкий цар .. намери причина да ся дигне против България, с намерение да я превземе. Д. Войников, КБИ, 45. Тук минаха турци яничаре, / та превзеха блъгарската земя. Нар. пес., СбНУ ХIV, 90.
2. Прен. Разширявам границите си върху територия, която е била заета от нещо друго. Игрища, площадки, постройки, заведения .. Градът напира да превземе парка, да измести гората. Н. Хайтов, П, 24. Грозните облаци застрашително се ширят по небето, превзимат пространствата му. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 7. ● Обр. На запад в дремлива сянка почиваше Витата стена. Оттам прииждаше и синкавата здрачина, която превземаше деня. М. Яворски, ХСП, 110.
3. Прен. Придобивам надмощие, контрол над нещо ( в избори, политическа борба и под.); спечелвам, овладявам. Чардафон не се помнеше от радост, опиянение и гордост, че вече е превзел властта и сам той си е правителство. В. Геновска, СГ, 306. Те не знаеха какво бе станало, но виждаха, че събранието, което те с такъв труд бяха подготвили, друг беше го превзел и говореше. Й. Йовков, ПГ, 254. Партията бе решила да превземе манифестацията и от правителствена да я превърне в борческа, работническа демонстрация. М. Гръбчева, ВИН, 71.// Вземам морално надмощие, власт над някого,като спечелвам обичта, възхищението му поради някакви свои положителни качества, умения и др.; очаровам, омайвам, покорявам. "Магьосница!"- мислеше си тя с неприязън. — Всякого ще превземе с таз хубост и с таз усмивка. Петър и дъртият в устата я гледат, угаждат ѝ. И. Петров, НЛ, 107. Жената е като болест, гледа да те превземе, не те оставя ни денем, ни нощем. Й. Радичков, СР, 64. А пък между жена му и Лили нямаше такъв мъж, за когото да се борят, коя да го превземе. Ст. Даскалов, СЛ, 287.
4. Прен. За чувство, мисъл, дейност, интерес и под. — проявявам се с такава сила и пълнота, че изцяло заемам съзнанието на човека, без да му позволявам да чувства и да мисли друго; обхващам, завладявам2. Ако беше видял Таворската [божествена светлина], както я видях аз, не би ли те превзел духът на отрицанието, съмнението и търсенето?.. Нямаше ли да си приличаме, наставниче? Ем. Станев, А, 185. Много скоро "Вълкът" [разказът] остана за по-благоприятни времена и романът отново го [Ем. Станев] превзе. Ив. Сарандев, ЕС, 144. Кога внесоха сестрите ѝ мангала, видяха я че спи; без да я събудят, потърколиха са и те до нея. Дълбок сън ги превзе. Ил. Блъсков, ПБ III, 34. ● Обр. В тази бродерия червеното превзема очите.
5. Диал. Вземам, отвеждам, откарвам. Невестинските роднини .. да посрещнат зетовите сватове и да прислужат догдето последните превземат невестата. СбНУКШ ч. III, 60. Отидохме у кума. Тамо найдохме самийт зет, който беше дошъл да превземе кума с дружината му,.., за да отидат на венчане. СбНУКШ ч. III, 100. В същий град, Орхание; когато отидат да превземат мъртовец, за да го погребат, домашните му дават на всекого от дошлите .. по една кърпа. СбНУКШ ч. III, 263.
6. Остар. Възприемам, вземам. Тя беше превзела и майчиния си мурафет и майчиния си разум. Като майка си бе и сладкодумна. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 10. Търпението и теглото той беше превзел, сякаш, от воловете, с които от дете е задругарувал. Т. Влайков, Съч. II, 91. Мнозина [руски дворяни] превзимаха полски обичае, вводеха салтанат, великолепни слуги. Н. Бончев, ТБ (превод), 9. Щъркот чул чукането по дървата от чукайдървецот [кълвача], кай
що [който] чукал: так, так, так, и веднаж му го презел той тоа чукане со клунот негов. Нар. прик., СбНУ ХV, 96. превземам се и превзимам се, превзема се страд. Можеше ли да се превземе град, укрепен с такива гигантски стени. А. Гуляшки, ЗВ, 334-335. "Нито си грозен, нито си беден. Женското сърце е меко, знаеш как се превзема!" Д. Рачев, СС, 118. Българското господарство покрай Волга или Голяма България съществувало до ХIII век, в който ся превзе от монголите. Д. Войников, КБИ, 10. Хаджията ли бил, или пък друг юнак, / отвън ли дойде — зла съдба ще има пак. / И вие знаете, че приказка си има — / калето не отвън, отвътре се превзима! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 20-21.
ПРЕВЗЀМАМ СЕ1 несв.; превзѐма се св., непрех. Остар. Книж. Изпадам под влияние на някакво чувство, настроение и под., което ме изпълва, обхваща, обзема ме изцяло. Кортес, като чу издалеч вика на клетника, превзе ся от срам и разкаяние. П. Кисимов, ОА II (превод), 173. Освен това под същий способ .. той [Борис] не закъсня да се превземе от една святителска набожност. Св. Миларов, Н, 1882, 227.
◊ Превземам / превзема крепостта отвътре. Книж. Постигам нещо, някаква победа, надмощие обикн. чрез хитрост, лукавство.
ПРЕВЗЀМАМ СЕ2, ‑аш се, несв., непрех. Разг. Държа се неестествено, представяйки се за по-изискан, по-възпитан и др., за да направя добро впечатление, да се харесам или да спечеля доверието на някого; преструвам се, лицемеря. Бяхме само мъже, а в такъв случай хората разказват интересно и искрено, не се превземат и нищо не крият. П. Кисимов, СП, 29. — Благодаря — .. — ще трябва да си ходя .. — Ти, агрономе, не се превземай. Плюй на градските преструвки. А. Гуляшки, МТС, 94-95. Една сойка дойде, но толкова много се превземаше, че, повярвайте ми, хвърчеше предимно с едното си крило, а другото само помахваше от време на време. Й. Радичков, СР, 10. Нека са не превземаме като гърците да фърчим по небеса .., нека си кажем простичко, чистичко работата каква е. Г, 1863, бр. 3, 20. // Проявявам неискреност, пресилена скромност или отдавам нарочно значение на нещо маловажно, за да се представя в по-благоприятна светлина. — Не се превземай, вземи си от всички сладкиши, ако ти харесват.