ПРЕВИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕВЍВАМ, ‑аш, несв.; превѝя, ‑ѝеш, мин. св. ‑ѝх, прич. мин. страд. превѝт, св., прех. 1. Извивам, огъвам нещо, което обикн. е право, изправено, за да добие форма на дъга, кръг или да се наведе надолу; свивам. В студената мартенска нощ духаше силен вятър, превиваше тополите край реката. К. Калчев, ЖП, 76. Дядо Гатю хвърля въдицата еднъж-дваж.. Нещо силно разклаща конеца и превива пръта. Д. Калфов, КР, 17. Пълните чували бяха превили правата му и яка снага, та плещите му се бяха посвили напред. Кр. Григоров, Н, 152. Силна буря забуча, която превиваше буковите клони към земята. З. Стоянов, ЗБВ I, 428. Аз разиграх врано конче, / превих клонче, вързах конче. Нар. пес., СбВСтТ, 35. // Прегъвам нещо много, за да се свие надве; пречупвам, сгъвам. А защо му е дотрябвало на Мехмед да променя вярата на хората, не зная. Зелената диня, и да и превиеш опашката, не сладни. А. Дончев, ВР, 96. Като порезват лозята, оставят една дълга лоза на чукана и после я превиват, вкопават в земята,.., та да расте и стане друг чукан. МС, 1883, кн. 4, 32.

2. В съчет. с гръб, тяло и под. Извивам напред или надолу (тяло, гръб, рамене), като се навеждам. Жените превиваха тесни плещи, работеха с лопатите. Б. Несторов, АР, 136. Кръст превива юначина / чук извива. П. К. Яворов, Съч. I, 14. Труди се и превивай кръст, / носи в сърцето си тревога. Сл. Караславов, Д, 16. Превиеш кръста — в земя корава / напънеш рало. П. К. Яворов, Ст, 43. // Наклонявам напред тяло, глава за поклон, в израз на смирение, скромност, подчинение, раболепие или др.; навеждам, привеждам. Сега богомолците стояха плътно един до друг, притискаха се, едвам успяваха да се прекръстят, да превият гръб по посока на олтара. Д. Талев, ПК, 51. Монасите минаха по плочника превили глави, безмълвно скръстили ръце. М. Смилова, ДСВ, 62. Детински внимаваме на французина или инглезина .., как превива тялото си, кога поздравя някого. Ч, 1871, бр. 7, 215. // Извивам, огъвам кръст, тяло и др. наляво-надясно, насам-натам обикн. при ходене или работа; вия, кърша. На другия ден .. прегазих Белица. Арма се измъкна от ракитака, белосана, с пафти. Поведе ме — вие и превива кръст.. Седнахме на една морава. Ем. Станев, А, 121.

3. Прен. В съчет. с крака, нозе, колена. Извивам, сгъвам крака в колената, за да седна или да клекна; свивам, подвивам. Превил крака до огнището, не му приляга и огън да си накладе. Пък младоженик. П. Тодоров, Събр. пр II, 292. После двамата се заделиха настрана и Илич, както Щерев представи новодошлия, преви нозе, седна кръстом и запуши с лула. Д. Ангелов, ЖС, 250. Тя мина в съседната стая — .., преви колена пред огнището, да стъкне огъня. Д. Талев, ПК, 336. И дядо Кънчо .. засърба лакомо,.. — Ха, яж и ти — покани той снаха си,.. Милкана преви коляно до свекъра си и засърба бавно. Ц. Церковски, Съч. III, 11.

4. Прен. Постигам надмощие над някого или нещо насила, като унищожавам волята или премахвам, преодолявам съпротивата му; прекършвам, пречупвам, сломявам, смазвам. Измислил нов способ да сломи съпротивата на жертвата си,.. наумил си какво да му каже, та да го превие. А. Дончев, СВС, 613. — Тате, не продавай вода на Босилка. Нека и за нея бие клепалото! — Мълчи, дъще! .. Босилка с жажда няма да превиеш! Н. Каралиева, ЗБ, 23. Ще я отведат [еретичката] на кладата.. и все пак не можеше да превие душата си и да изрече сама хула и клевета срещу себе си, срещу учителя и братята си. М. Смилова, ДСВ, 124. — Зная, уверен съм — такова момиче не може да склони по своя воля за Явер да се глави [да се ожени], ама няма ли да я превие баща ѝ? Вл. Полянов, БВП, 84. // Прен. Надвивам, надмогвам, побеждавам. Грабната е пушката, за да се получи разрешението! Насрещната воля е непоколебима, нашата иска да я превие. М. Кремен, Б, 31. Превили сме природата и постоянно я превиваме за своя полза. Ив. Вазов, Съч. Х, 48. превивам се, превия се страд. То [желязото] е студено, както и кога е нажежено, меко и се превива лесно. БО, 1846, бр. 2, 8. Дървото се превива, докато е младо. Погов.

ПРЕВЍВАМ СЕ несв.; превѝя се св., непрех. 1. От право, обикн. изправено вертикално нагоре положение, се наклонявам надолу или настрана и ставам извит на дъга, обикн. по свое желание или под тежестта, натиска на някого или нещо; извивам се, огъвам се. Лазар се преви надве и влезе в Яневата механа. А. Каралийчев, ПГ, 51. Човек, кога изкачва някой хълм, е принуден да се превие напред, а кога слиза да се държи назад, по закона на равновесието. Хр. Белчев, Избр. съч., 89. Вървя, гледам жена с чанта носи картофи, тежи ѝ, превила се на една страна. Н. Антонов, ВОМ, 41. Как гъста и висока е нивата, как тежат и се превиват пълните класове! Й. Йовков, Ж 1945, 194. Колата препуска по правия като жица път надолу .. Крайпътните трънаци се превиват от вятъра. К. Константинов, ПЗ, 212. Гръбнакът е съставен от 24 кости .., а те са устроени така, щото чловек може да ся превива. НКАФ (превод), 5. // Извършвам доброволно същото движение

за поклон и др. Абдул Азис стана и тръгна,.. Редиците на жените се огънаха и се превиха в поклон. Ст. Дичев, ЗС II, 668. // Разг. За човек — получавам трайно изкривяване на гръбнака поради болест или старост; изгърбвам се, прегърбвам се. Лесно ли се напущат нивиците, които ни хранят?.. — Как ни хранеха тия ниви, мамо? Аз ли да ти разправям. Не се ли преви одве, не остаря ли на тия ниви. ВН, 1955, бр. 182, 4.

2. За крака — свивам се, подкосявам се, подвивам се от безсилие, умора или от силно вълнение. Ибрахим отмаля и краката му се превиха. Той дълго стоя приведен над своята земя, над своята Мека и Медина. Ст. Даскалов, ЕС, 279. Превиха ми се краката от ход и не знам ни де отивам, ни къде се намирам. Ив. Вазов, Р, 38-39.

3. Обикн. с предл. от и същ. болка. Свивам се силно, привеждам тялото си в кръста или към корема си при болка от удар, болест и под.; присвивам се, сгърчвам се. — Билбао и Саламанка ще почервенеят от попска кръв. Но това смело изявление му струва такъв силен удар в ребрата, щото нещастникът се преви надве и почна да храчи кръв. Д. Димов, ОД, 317. Дяволчето отскочи настрана, удари главата си в един пън, преви се и почна да вика. Елин Пелин, ЯБ, 19. Тя и тъй си беше на нозе умряла .. — Заяде я корем, превива се, и до вечерта отлетя ѝ душата. А. Страшимиров, А, 554-555. Ракийца за даскала да се съвземе, — каза Остенът, като гледаше Огнянова, който си кълчеше ръцете и се превиваше още от болки. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 204. Нада: — Много се бавиш. Тук човек се превива от мъки, а тя... Тинка: — Погледнах малко през вратата. Д. Немиров, В, 67. — Дяволете се гърчат и превиват от яд, ала няма що — избягват. Т. Влайков, Пр. I, 179.

4. Движа, извивам гъвкаво тялото си в различни посоки, обикн. при танцуване; вия се, извивам се, кърша се. Грамофонът засвири, започнаха танци.. Като се превиваше леко, сякаш кръстът му беше от каучук, бъдещият пълномощен министър отстъпи към подиума, край който вече се въртяха двойки. Г. Караславов, Т, 27-28. Василчо гледаше как снагата ѝ се превива и гъне в плавния ѝ вървеж. Й. Йовков, СЛ, 67. Тяхната дива с похотливи кълчения игра увеличи възторга. Една от тях особено се превиваше. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 165. Играчките се наредиха .. и всяка се мъчеше да си покаже всичкото изкуство на телодвижението..; увиваха се, превиваха се, хвърляха, една през друга по-изкустни, гюбек. Ц. Гинчев, ГК, 239.

5. Прен. Отстъпвам пред някого, прекратявам съпротивата си поради натиск, насилие; прекършвам се, прекланям се, примирявам се, пречупвам се. Евгени бе се показал твърд, не се преви, не се преклони. Д. Ангелов, ЖС, 596. Сам добър, тих, мекушав, той скоро се преви под волята ѝ .. Бонка решаваше за всичко, а той приемаше и изпълняваше с радост желанието ѝ. К. Райчев, ЗК, 64. Излезе си бащата на Орфей .. Не му се искаше да се разделя с момчето си, но като си представи голямата и хубава къща, стадото от хилядо избрани брави,.. преви се коравата му горянска душа. Г. Караславов, Избр. съч. V, 256-257. Аз се превих и аз търпях всичко, ама тя не може тъй, да се залиса. П. Тодоров, Събр. пр II, 176.

6. Остар. и диал. За период — преминавам по-голямата си част; отминавам, превалявам, превалям², превалям се. Пладне са беше превило, когато Григор заедно с брата си даскал Димо, дойдоха на саята. З. Стоянов, ЗБВ I, 316. Наконец като ся беше уже превила нощта прати да доведат от тъмницата отеца на младото момиче. Х. Пашов и др., ЦП (побълг.), 31.

◊ Превивам / превия врат (глава). Разг. Примирявам се, подчинявам се, отстъпвам пред някого или нещо, без да се съпротивлявам. Превило врат момчето да се жени за тая, дето искал баща му. Н. Хайтов, ШГ, 275. Милкана: — Дълго те чаках... Не вярвах, че си умрял... Ала години минаха... Ти не се връщаше... Аз се примирих... превих глава. Живко: — И ме забрави? Р. Стоянов, М, 63. Децата ни мрат / в задушната смрад / със жадни за слънце очи, / а ние бездушно превиваме врат / и мълчим, позорно мълчим! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 47. Превивам / превия врата на някого, на нещо. Разг. Подчинявам, покорявам някого на волята си; сломявам непокорството, упоритостта на някого. Сега той ще иде и ще каже на големците, че той, Бейтула бей, се наема да превие врата на Калофер харами. М. Марчевски, П, 35-36. "Ти върви с мене и се не бой!" — Казваше Любо. И аз вървях, макар че се боях, и боейки се, овладях майсторлъка да превивам врата на страха. Б. Райнов, НН, 250. Превивам / превия гръб (гръбнак<а си>). Разг. 1. Обикн. пред някого. Покорявам се, подчинявам се на някого, търпя неговата власт, тирания. Едни са превивали гръб пред една велика сила, други — пред друга. Д. Кисьов, Щ, 17. Умна си, здрава си,.., хлябът ти в ръцете. Защо ще му [на съпруга] превиваш гръбнак? Нека си поблъскат малко главата, нека се замислят, па тогаз ще видим. И. Петров, НЛ, 193-194. 2. Пред някого. Угоднича, подмилквам се, лакейнича. Не приказваше много, държеше на дадената дума, а пред началството гръбнак не превиваше. П. Илиев, ЛВ, 241. 3. Само в несв. Работя, трудя се непосилно. Как се поминува работникът: цял живот превива гръб и радост не вижда. В. Геновска, СГ, 261. Цялото семейство заедно с децата превивало гръб на нивите на помешчика. Ж. Колев и др., ЧБП, 11. Превивам /

превия кръст пред някого или самост. Разг. Угоднича пред някого, подмилквам се, лакейнича. Цял живот пред големци превива кръст. Кр. Вълков, МОО, 160. Превивам се от смях. Разг. Смея се много силно, много ми е смешно. Тогава един от мъжете — .. — се нахвърли върху нея,.. и почна да бърка в пазвата ѝ. Хората наоколо се превиваха от смях. Никой не защити девойката. М. Марчевски, ОТ, 64-65. И аз си въобразявам трагичния край на човека [Чарли Чаплин], който кара цял свят да се превива от смях. Р, 1927, бр. 258, 2.