ПРЕВОЗВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕВО̀ЗВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от превозвам и от превозвам се. По този път, правен преди десетина-петнадесет години за превозване на дървен материал, отдавна не минаваше никаква кола. Д. Фучеджиев, Р, 202. Смяташе, че на него му приляга друга, мъжка работа — коситба, сечене на дърва, превозване, потягане то‑

ва-онова из къщата. Б. Несторов, АР, 115. Андрешко се прехранва от кираджийство — сиреч от превозване на пътници с потрошената си каруца и с двата си дръгливи коня. Култ., 2003, бр. 12 [еа].