ПРЕВРАТНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕВРА̀ТНОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. Книж. 1. Събитие, историческо или природно явление и под., което представлява рязка промяна в състоянието или развитието, протичането на нещо; обрат, поврат. Той [Елин Пелин] следи съдбата на човека, неговия пълен с превратности живот. Г. Цанев, СИБЛ, 294. Беше изгубил [Бенковски] всяко уважение към власт и властници .. Това го излагаше на много различни превратности, обричаше го на постоянна неуседналост. Л. Стоянов, Б, 25. На парите държеше доста, защото ги смяташе .. като опора при нежелани и неочаквани превратности. Ст. Чилингиров, РК, 22. Гората напяваше за отколешни дни, а потокът разказваше за превратностите на манастира. Д. Спространов, ОП, 260. Исторически превратности. Превратности на времето.

2. Само ед. Качество, свойство на нещо да се променя рязко и неочаквано, обикн. да сменя по противоположен начин посоката си, ориентацията си, протичането си; променливост, изменчивост. Сам познал нещастието и превратността на съдбата, не можеш да се надсмиваш над чуждото нещастие. Д. Мантов, ХК, 140-141. Примирен с тая превратност на съдбата, той бе доволен, че все пак механата му не се затвори. Т. Влайков, Съч. III, 198.

3. Качество на превратен (във 2 знач.); неточност. Колко късно трябваше да проверя превратността на много истини. ЖД, 1976, кн. 7, 11.