ПРЕВЪЗБУ̀ДЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от превъзбудя като прил. 1. Който е в състояние на силна, прекомерна възбуда. Превъзбудено дете. Превъзбудени зрители.
2. Който съдържа силна, прекомерна възбуда. Превъзбуден тон. Превъзбуден разговор. Превъзбудено настроение.