ПРЕВЪЗНАСЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕВЪЗНА̀СЯМ, ‑яш, несв.; превъзнеса̀, ‑ѐш, мин. св. превъзнѐсох, прич. мин. св. деят. превъзнѐсъл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли, св., прех. Хваля прекалено много някого или нещо обикн. незаслужено; възхвалявам, величая. Много политикани се бяха навъдили през последните години. Всеки прави сметките си на чужд гръб. Мнозина превъзнасят и княз, и войска. В. Геновска, СГ, 328. В едната стая студента превъзнасяше богатствата на бай Ганя. Ал. Константинов, БГ, 53. Превъзнесоха философската дълбочина у доктора Джан Джана. Ив. Вазов, Съч. IХ, 173. Едни [боляри] превъзнасяха мъдростта и умението на Арона и мислеха, че Средец никога няма да падне. А. Дончев, СВС, 630. превъзнасям се, превъзнеса се страд. и възвр. Туй, от което са умния засрамя, с него са лудия превъзнася. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 177. Колко чужди остават за масите / като ваште писания днес — / въз които се сам превъзнасяте / с един камерно-тънък финес. Н. Марангозов, НПС, 108. Успехите на децата не бива да се превъзнасят.

— Друга (остар.) форма: превъзно̀сям.