ПРЕВЪЗХОДНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕВЪЗХО̀ДНО нареч. 1. Отлично, изключително, прекрасно, великолепно. Дамянов наистина летеше превъзходно и мечтаеше за висш пилотаж. С. Северняк, ОНК, 76. — Тук се почива превъзходно, госпожо!.. Диетичната кухня е много добра, условията за почивка са идеални! Н. Кара‑

лиева, Н, 105. На обяд ѝ носеха яденето в шест малки съдинки: четири превъзходно сготвени блюда и два възхитителни десерта. Й. Попов, СЛ, 48.

2. Обикн. самост., като възклицание — за изразяване на възхищение, възторг; прекрасно, великолепно. — Е, Бойчо, хареса ли ти се нашата тлъка? — Чудно, превъзходно, бай Цанко! Ив. Вазов, Съч. ХХII, 183. Андрофоба: — И тъй ще имаме — о, сестро, сестро, дай ръката си.. Квачков: — Още по-хубаво... превъзходно! Ст. Л. Костов, М, 72.