ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕВЪПЛЪЩЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. 1. Превъплътяване, превъплъщаване. Непосредствено след Хлестаков възложиха ми да играя Гунчо Митин в "Албена" на Йовков. Наистина малко трудно е такова превъплъщение за толкова късо време. Ив. Димов, АИДЖ, 125.

2. Нов, друг образ, вид, в който се явява, проявява някой, нещо; превращение. — Вие сте мой прототип в живота, а аз съм вашето превъплъщение в художествен образ. П. Незнакомов, СНП, 152. Не е ли Ботев само кратер, през който блика народната душа? Не е ли той само едно превъплъщение на народа? Инак не може и да бъде. Г. Джагаров, ЛФ, 1956, бр. 1, 1.

3. Митол. Превръщане на един предмет, едно същество в нещо съвършено друго, обикн. по магичен, вълшебен начин. // В някои вярвания и религии — живот след смъртта в нова форма, като друго същество или нещо; прераждане. Будизмът издига догмата за превъплъщението на живите същества. Ал. Гетман, ВС, 44.