ПРЕВЪРВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕВЪРВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; превървя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. превървя̀л, ‑а, ‑о, мн. превървѐли, св., прех. Рядко. С вървене минавам всичко, всички места; извървявам, изминавам, преминавам. ^● Обр. Насила той стъпваше едвам, .. Ето, бавни, глухо / се стъпките му там по стълбата зачуха / нагоре. Но и там, и в стаята прибран, / все пак не превървя безкрайния керван / мечти и образи, из паметта избили. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 1958 [еа].

ПРЕВЪРВЯ̀ВАМ СЕ несв.; превървя̀ се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Разг. Преминаваме с вървене всички или мнозина един след друг; извървяваме се. Дядо му спира ата пред вратнята и не скача от седлото, докато из къщи не наизлязат всички — жена, синове, снахи и дечурлига;.. Чак тогава старият тежко се изтрисаше от коня, подлагаше ръка за целувка и челядта се превървяваше да посреща своя стопанин и господар. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 274. През целия ден в понеделник се превървяват госте, които черпят с блага ракия и ги накичват с китки. СбНУ VIII, 78. Сеймени песен пеяха, / хайдушка глава носеха. / Превърве се мало, големо, / никой си глава не позна. Нар. пес., СбВСтТ, 782. Цело се село превърве / водица да си налее [от чешмата], / по малко вода да налей, / повече сеир да струва. Нар. пес., СбВСтТ, 631.