ПРЕВЪРТАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕВЪ̀РТАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Отгл. същ. от превъртам и от превъртам се; превъртяване, превъртване. Ами ако вътре има будни хора? В края на краищата какво от това — дори да са будни, те не биха чули безшумното влизане на ключа в ключалката и още по-безшумното превъртане. П. Вежинов, СО, 129. Колелото се въртеше, трополеше с железен звън по едрите гранитни павета и сякаш неговото еднообразно превъртане нямаше да има край. Ем. Манов, ДСР, 84.

2. Спорт. Гимнастическо упражнение, при което тялото извършва енергично въртеливо движение в пространството, като се преобръща през глава напред или назад без опора. Юноши започват упражнения от земната гимнастика — от кълбо и странично колело до задно превъртане и салто назад. НС, 1958, бр. 64, 2. Превъртане на място. Двойно превъртане. Задно превъртане.