ПРЕВЪРТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕВЪ̀РТВАМ, ‑аш, несв.; превъртя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. превъртя̀л, ‑а, ‑о, мн. превъртѐли, прич. мин. страд. превъртя̀н, ‑а, ‑о, мн. превъртѐни, и (рядко) превръ̀тна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. 1. Превъртам. Монахините.. мълком превъртваха вретената и изпридаха преждата за становете. А. Христофоров, А, 145. След тия думи на митрополита архидяконът вдигна глава и престана да превъртва броеницата. А. Христофоров, А, 160. Кутмака превъртваше една пръчица в ръцете си и смирено гледаше към земята. Й. Йовков, ЧКГ, 112.

2. Превъртам нещо веднъж или няколко пъти. Той обвеси бастуна си отстрани и като се подпря с две ръце,.., изгледа множеството с големите си умни очи, които преврътна по навик няколко пъти, та се видя само бялото. М. Кремен, РЯ, 236. превъртвам се, превъртя се, преврътна се страд.

ПРЕВЪ̀РТВАМ СЕ несв.; превъртя̀ се и превръ̀тна се св., непрех. Превъртам се. Когато падне някой неприятел в ямата, той се намушква смъртоносно. Кросното автоматически се превъртва надолу, жертвата бива хвърлена на дъното на ямата. Ал. Гетман, ВС, 201.