ПРЕГАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕГА̀РЯМ1, ‑аш, несв.; прегоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. прегоря̀л, ‑а, ‑о, мн. прегорѐли, св., непрех. 1. За храна, ястие, което се вари, пържи или пече — повреждам се, овъглявам се обикн. отгоре и отдолу поради прекомерно нагряване и придобивам влошен, неприятен дъх и вкус на изгоряло; загарям2, изгарям, препичам се. Слугинята не можеше да се справи с готвенето. Ако супата увираше, както трябва, печеното непрекъснато прегаряше. М. Грубешлиева, ПП, 241. Важно условие за добрите хранителни и вкусови качества на кашите е брашното при запържването му да не прегори. Л. Петров и др., БНК, 74. Мярна ѝ се, че яденето е прегоряло и че някой идеше да ѝ се кара. Г. Караславов, Тат., 262-263. Подире ѝ вървеше слугинята и търпеливо слушаше натякванията ѝ: — Какви хора сте, нямате ли очи, юфката прегоря! Ем. Станев, ИК I и II, 23.
2. За съд — повреждам се по повърхността или получавам черно-кафяви следи от изгоряло, овъглено ястие, което е готвено вътре; загарям2. Едно време все на открит огън готвехме,.. То ги нямаше електрическите печки едно време като сега, дето ни съд прегаря, ни ушите му падат. Й. Радичков, СР, 237. За ядене и за сън време не остава.. Ама на, женска вяра, разправяй им небъдници и ще те слушат и зяпат догде им прегорят тенджерите на огъня. Чудомир, Избр. пр, 293. Отвътре го лъхна гореща миризма на пригор.. Тепсиите бяха прегорели отгоре. Т. Харманджиев, КЕД, 65.
3. За огън или нещо запалено, което гори — спирам да горя, обикн. поради липса на гориво; догарям1, изгарям1. Ламаринената печка в ъгъла бе прегоряла — .. — в стаята ставаше все по-хладно. Д. Талев, ГЧ, 150. Той се наведе, за да разбърка главните, които бяха почнали да прегарят. А. Гуляшки, МТС, 84. Я, виж го, и тука е... Старите жалби / прелял е пак... Пуста севда / невидена: огън да бе — прегорял би, / отекла би — да е вода. К. Христов, Избр. ст, 307. Пуста младост не се тегне! / Не е вода да претече, / не е огън да прегори. Нар. пес., СбНУ Х, 38. // Рядко. За небесно светило — догарям1, гасна. Момчето вдигна главица — звездиците вече прегаряха — застилаше ги бялата пепел на далечното утро. О. Василев, ЖБ, 77. ● Обр. Беше се свечерило, небето на запад бързо прегаряше. П. Вежинов, ВП, 23.
4.За растения, посеви и под. — изсъхвам и пожълтявам преждевременно от силно слънце, сух вятър и липса на вода в почвата, или поради прецъфтяване, презряване; загарям2, изгарям1. През август .. не само цветята, но и листата по дърветата прегарят. О. Василев, СбСт, 25-26. Не позволихме нито едно листо [на тютюна] да прегори. ОП, 415. Горещниците идваха след Петковден и траеха до края на юли.. Бързо прегоряха тревите, пресъхнаха ручеите. К. Калчев, ПИЖ, 71. Тя се спря сред неожънатия ечемик и му каза: — Остави се от този мерак, мъжо! Жъни, че ечемикът прегоря и наляга! К. Петканов, БД, 220. Бързо прегоря житото, а дядовите Горанови жътвари не смогват. Ив. Гайдаров, ДЧ, 58. // За нива, ливада и под. — ставам с изсъхнала, обикн. пожълтяла или жълтокафява растителност, посеви; изгарям1. Жътвата беше пламнала по цялото южно Средногорие, а изложените на припек пшенични ниви .. бяха започнали дори да прегарят. Д. Ангелов, ЖС, 310. Боровите горички се зеленееха по склоновете, но поляните прегаряха и се намятаха с жълтеникава покривка. Б. Несторов, СР, 75. И снощи, и озаран му думах за коситбата: — не можело днеска;.. Не щяха и двоицата. А ливадата ни нека прегори! Т. Влайков, Съч. II, 82. Ако има в къщата му много ръце, то как да е ще смогне, но ако е сам един мъж с жена си, то ще узрелите им нивя да прегорят. Ил. Блъсков, СК, 29.
5. Повреждам се изцяло или се прокъсвам, оголвам се на места, поради въздействие на огън, висока температура, протичане на силен електрически ток или др.; изгарям1, прогарям. В жилището е прегоряла серпантината на бойлера, вследствие на това, че бойлерът е бил оставен без вода. ОФ, 1950, бр. 1737, 2. Зеблото само след двумесечна употреба прегаря и става негодно. ВН, 1960, бр. 2638, 1. Опряната до нажежения метал въжена стълба беше прегоряла. А. Каралийчев, ТР, 53. Телефонната жица е била тънка и вместо да прегорят електрическите жици, прегоряла тя и нищо не се получило. Сл. Трънски, Н, 130. Върху всички потребители на електроенергия е означено напрежението, при което трябва да работят .. Ако се приложи по-високо напрежение, протича по-силен ток и уредът може да прегори. Физ. VII кл, 1982, 41.
6. Спец. За оборски тор — престоявам продължително и се преобразувам чрез разлагане и гниене по естествен начин, за да стана годен за наторяване. Ние знаеме, че торът може да са употреби само тогава, когато престои някое време на едно място, т. е. когато прегори. Знан., 1875, бр. 20-21, 319. За да прегори добре оборският тор трябва да се покрие с пръст. △ Когато оборският тор стане рехав и сипкав, се приема, че напълно е прегорял.
7. Прен. Поет. За време, период — обикн. постепенно стигам до своя край; свършвам, изтичам. Прегоряха четири тежки години, много и малко, за да се забравят весели истории и да се помнят такива, които жестоко са поразили сърцето и паметта на човека. Д. Фучеджиев, Р, 240. Как тъй ще
заспи, когато само на половин час път оттука се топи и прегаря животът на най-скъпия му човек? А. Гуляшки, СВ, 161. В сенките на сливака капят сини сливи. Прегаря лятото. Слънцето милва зрелия плод. З. Сребров, МСП, 12. Всички други жени, които имат гурбетчии, чакат мъжете си по година, по две, по десет, ако трябва. Чакат, съхнат и вехнат, младост прегаря — чакат. Д. Талев, И, 433.
8. Прен. Поет. За чувство, настроение и под. — преминавам най-голямата си сила и постепенно затихвам, замирам, изчезвам; прекипявам. Болката се обади веднъж-дваж,.., и изведнъж прегоря в укрепналите тласъци на сърцето. Д. Вълев, З, 115. Веднъж дядо Радул я завари над сандъка и като разбра мъката ѝ, рече да я успокои. — Ще прегори и тая мъка, дъще. М. Марчевски, П, 45. Най-после дойде вест от Бориса, добра вест .. Но после, още в следващия час, когато радостта им прегоря, започна пак всичко отначало. Д. Талев, ГЧ, 441. Той я прие такава, каквато си беше — уважаваше я, обичаше я .. Неусетно прегоря и чувството помежду им. Те и двамата не забелязаха, кога то се превърна в обикновена привичка. Г. Райчев, ЗК, 63-64. // Прен. За човек — отминава, преминава настроението ми, желанието ми за нещо. Иван Каталинич не скри разочарованието си от играта на "Хайдук". "Младостта изигра лоша шега на моите футболисти. Някои от тях прегоряха в желанието си да се докажат на европейска сцена." Сега, 1999, бр. 217 [еа]. Последваха няколко грешки на съдията Ц. Г., които нажежиха обстановката. Бандаловски прегоря и Стойчо Младенов побърза да го смени с Николай Димитров. С, 2004, бр. 4249 [еа].
9. Разг. За слънце — пека, грея много силно; прежурям. — Цял ден се блъскай из полето,.. А слънцето пече, та прегаря. Устата ти се пукат от жажда. Ран Босилек, Р, 81. Подранило утром, вечер не захожда / ясно слънце, спряно грее, та прегаря. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 110. Люто слънцето прегаря, / не се помръдва ни едно листце. К. Христов, Избр. ст, 171.
10. Диал. Обикн. за жена кърмачка, за овца, коза и под. — спира ми млякото. Имаме десетина метилявици, те прегоряха вече, но от козите все още църкаме по малко. Кр. Григоров, Р, 70. От експедицията продължиха да се редуват сутрин за мляко, млякото все намаляваше, козите прегаряха. Й. Радичков, СР, 49. Планния [пладне] стана и замина, / ягънцата огланняха, / майките йъм прегоряха. Нар. пес., СбНУ ХХХV, 98.
◊ Прегарят / прегорят ми бушоните. Жарг. Ирон. Ставам психически неадекватен, ненормален; побърквам се. — Ла-ла-ла, ха-ха-ха, пука ми на шап-ка-та! — запя той фалшиво, като от радост даже успя да подскочи един-два пъти. — Ей, тоя май се побърка — промърмори Ането загрижено. — Какво ти стана бе, да не ти прегоряха бушоните? — Кой, аз ли? Ами, прегорели! Нищо ми няма. Зл. Енев, ГП [еа]. Клечкарят от учтивост ѝ предлага да я дигне и пак почва да си дяла. Тя вижда, че е само от учтивост и злобно му казва, че е много млад. Всички се кискат. Тя още по-злобно му казва, че са му прегорели бушоните. ЛВ, 2003, бр. 4 [еа].
ПРЕГА̀РЯМ2, ‑яш, несв.; прегоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Повреждам нещо, обикн. ястие, което се готви на силен огън, та придобива неприятен вкус и миризма на изгоряло; загарям4, изгарям2. — Исках да си нацепя тънки дърва за готварницата; дебелите дърва веднага прегарят гозбицата ми. А. Разцветников, СН (превод), 37. Още от вратата на трапезарията ни лъхна дъх на изгоряло. Готвачките бяха прегорили и вгорчили кашата така, че в устата не можеше да се сложи. М. Гръбчева, ВИН, 54. Веднаж майка му .. разточи вита баница. Натъкми я в тавата, заля я отгоре с мляко и рече: — Носи я, сине, на фурната и кажи на хлебаря да не я прегори. А. Каралийчев, ТР, 25. Оставих малката да пържи лук в къщи: ще вземе да го прегори, че ще замирише. Чудомир, Избр. пр, 38.
2. За слънце, сух вятър — изсушавам и повреждам растения чрез силно и продължително греене и при липса на вода в почвата; изгарям2. — Ако утре духне сухият вятър и прегори житата, зърното ще се изрони. Губим само ние. Сега всеки час е ценен. И. Петров, МВ, 157. Слънце пече — класове прегаря, / вятър вее — едро жито рони. Елин Пелин, Съч. I, 17. прегарям се, прегоря се страд.