ПРЕГЛАС —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЀГЛАС м. Фон. 1. Звукова промяна, при която задна гласна (а, ъ, о или у), намираща се след мека съгласна, преминава в предна гласна (е или и), срв. хляб — хлебен; прегласяне, прегласяване. Прегласът е особен вид регресивна асимилационна промяна, при която задна гласна след мека съгласна преминава в предна под влиянието на следваща мека сричка, напр. б’а̀л>бѐли, .. л’у̀бе>лѝбе. Ст. Стойков, УБФ, 160. Промяна на гласна [’а] след мека съгласна в [е] е едно от най-характерните редувания в българския език .. Редуването [’а-е] се определя като преглас на "променливо я". Т. Бояджиев и др., СБЕ, 91. В българския литературен език преглас се среща при т. нар. променливо я, т. е. при я, получено

от стб. ?. В повечето от източните български диалекти обаче така се преглася всяко я независимо от произхода му .. полѐни, .., жѐби, шѐпки, чѐши и пр. Ст. Стойков, УБФ, 160. Ятов преглас. // Звукова промяна на една гласна в друга; прегласяне, прегласяване. Доста широко е разпространен прегласът на еровата гласна в о в членната форма за мъжки род (гърбо̀, крако̀, носо̀, столо̀); той се среща .. в повечето от западните говори. Ст. Стойков, БД, 203.

2. Разш. Рядко. Звукова промяна. Някои езиковеди, като А. Т.-Балан и Л. Андрейчин, употребяват термина преглас в много по-широко значение и с него означават всяка звукова промяна. Ст. Стойков, УБФ, 160. Прегласът ц-ч се среща предимно при образуване на съществителни и прилагателни: овца-овчар, младенец-младенчество. Л. Андрейчин и др., БГ, 43. Преглас на .. д, т в жд, шт; .. Тоя преглас отлича българския език, стар и нов, от всички други славянски езици. А. Балан, НБГ, 19.