ПРЕГЛАСЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕГЛА̀СЯНЕ ср. Фон. Отгл. същ. от прегласям се; прегласяване, преглас. Кирило-Методиевата глаголическа писменост е основана върху диалекти, които са познавали редовно прегласянето на а след йота в широко к. К. Мирчев, ИГ, 118.