ПРЕГЛЕЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕГЛЀЖДАМ, ‑аш, несв.; преглѐдам, ‑аш, св., прех. 1. Гледам, разглеждам, проучвам внимателно, последователно един по един (или част по част) дадени предмети, обекти, за да установя, открия, проверя нещо (тяхното състояние, изправност, правилност, количество и др.) или за да дам оценка, преценка на качествата на нещо, някого. Чехословашките граничари прегледаха паспортите и багажа ни и ни дигнаха дървената бариера. Г. Караславов, Избр. съч. III, 323. Ванко искаше да прегледа сам мотора, да види къде е повредата. М. Грубешлиева, ПИУ, 89. Яна, .., разгръщаше шумата и преглеждаше лозата пръчка по пръчка. К. Петканов, СВ, 186. Написах един разказ, преписах го старателно и му го дадох да го прегледа. СбЦГМГ, 362. Караул от двама души пазеше нощно време, преглеждаше лампите, огньовете, за да не стане пожар. Й. Йовков, ЧКГ, 74-75. Учителят ще мине край чиновете, ще прегледа кой как е написал, някого ще похвали, другиму ще поправи написаното, а някому и ушите ще потегли. Т. Влайков, Пр I, 213.
2. За лекар — извършвам медицински преглед. Лекарят я прегледа, даде нареждане на болничната сестра да бъде изготвено необходимото удостоверение за освобождаване от работа. Б. Болгар, Б, 67. — Иди ти до доктора, още сега иди, той и в празник преглеждал до пладнина. Г. Караславов, С, 160. Хората чакат... — Какви хора? — .. — Ами тия, дето ще ги преглеждаш... Охо, значи вече и пациенти си имах. П. Вежинов, ЗНН, 156. Днес беше прегледал [лекарят] на рентгена в болницата много болни и се чувствуваше страшно изморен. М. Грубешлиева, ПП, 161. Щом слезем в града, ще идете при доктора да ви прегледа главите и да ви даде свидетелство. Й. Йовков, ВАХ, 69.
3. Подлагам на лекарски преглед здравословното състояние на свой телесен орган. Преглеждайте редовно очите си .. редно е .. да ги [очите] преглеждате всяка година .. Прегледайте очите си. Лекарят вероятно ще ви предпише очила за четене. ТВ, 2005, бр. 38, 6.
4. Запознавам се с нещо, обикн. като го чета или разглеждам набързо, незадълбочено, за да се информирам, да добия обща представа за съдържанието му или за да запълня времето, докато пътувам, чакам и под. — Седни там в креслото, на масичката има списания, прегледай ги. Аз ей сега ще свърша. П. Незнакомов, СНП, 28. — Аз до обед ще върна нотите... Само ще ги прегледам! Бл. Димитрова, ПКС, 366. Той [Пинтата] поръча на своя гост да се отбие у Матея Сипков и да му поиска вестник — за ден, макар за половин ден, само да го прегледа. Г. Караславов, ОХ II, 128. У дома ме чака поща .. Преглеждам адреса, името на подателя. Жоакин, .., ми изпраща вестник. М. Вълев, ПСС, 42.
5. Остар. и диал. Разглеждам, оглеждам. Беят се ухили, взе прокламацията, за да прегледа внимателно пак образа на страшния хъш. Ив. Вазов, Съч. VIII, 78. Тя [Ху‑
бавка] реши да пообиколи и прегледа този палат. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 51. Лисичата дупка има много врати .. До вратите има предна стая, отдето лисицата преглежда наоколо си или дето почива. Т. Икономов, ЧПГ, 18. Като го прегледа хубаво на светлината, пододе на себе си и прегръщаше го [сина си]. У, 1871, бр. 71, 108. — Фала Янко, пръвно любовниче! / .. Я излезни на двор, та прегледай / какво небо над назека стои. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 326.
6. Прех. и непрех. Остар. Забелязвам1; забележвам1. /На Маргаридя/ Злата: — .. наш Димитраки не ма прегледал на играта, твоя милост видя ли ма? Маргар: Да, мадам Злата. Д. Войников, КЦ, 36. Тука изпоплаши испанците един нов и чуден феномен. Прегледаха, че магнитната игла на кораба не показваше от само себе си полярната звезда, но клонеше малко към запад. П. Р. Славейков, СК, 58. Със слънцето ни е тако. Луната не може да го скрие совсем, но само за някои народи, над които простира сянката си, а другите народи приимат за тое време неговата светлост, без да прегледат някаква друга промяна. Ем. Васкидович, ПП (превод), 13. Като плуваше Коломб, недалеч от Куба, прегледа на морската повърхност един феномен, дотогива никога невиждан, т. е. на едно място морето ся виждаше зелено с бели капки. П. Кисимов, ОА I (превод), 85.
7. Обикн.св. Остар. Обикн. с обст. поясн. Обръщам внимание на нещо, преценявам по-добре нещо; поглеждам. Ако прегледаме право, ще забележим, че жените, каквото научат, знаят го добре. Ступ., 1875, бр. 5, 38. Ако прегледаме добре, .. , все прочее народонаселение того княжества, по-голяма част са българи, от стара времена там живеюще. Г. С. Раковски, П I, 28. Великият везирин са е обещал да употреби сичките си сили против непокорните българе, .. Като прегледа човек сичкото това, то той вече не знае ни що да говори, ни що да мисли! С, 1872, бр. 33, 262. преглеждам се, прегледам се I. Страд. от преглеждам. Трябва да се прегледат тия хартии една по една. Й. Йовков, ЖС, 161. — Системата е да се преглеждат повече болни, ние имаме норматив. Ал. Томов, П, 174. Двата тия превода трябваше окончателно да се прегледат и поправят, преди да се печатат от една комисия. П. Р. Славейков, БП II, ХI. II. Възвр. от преглеждам (в 5 знач.). Той [Дюпон] се прегледа после от главата до краката и се спря неподвижен, без да знае какво да прави. БД, 1909, бр. 3, 4.
ПРЕГЛЀЖДАМ СЕ несв.; преглѐдам се св., непрех. Явявам се, подлагам се на медицински преглед. Близо до Филиповата кръчма беше амбулаторията на фелдшера .. С часове вече там чакаха болни, дошли да се прегледат. Й. Йовков, ЖС, 202. — Уплаших се, че съм зле с дробовете, и отидох да се прегледам. Х. Русев, ПЗ, 113. — Може да не е туберкулоза! — Преглеждах се на рентген в Бургас — отвърна болният. Г. Караславов, Избр. съч. II, 59. — Щом пък настоява за София — нека остане, но да се пази и да се преглежда често при д-р Михайловски. М. Кремен, РЯ, 96.
◊ Преглеждам / прегледам по диагонал (по диагоналната система) нещо. Разг. Преглеждам, чета нещо набързо, повърхностно, отгоре-отгоре. Липсата на достатъчно време и информация принуди някои от опонентите на нормативния акт да се оплетат в .. неверни твърдения, които само показаха, че са го прегледали ?по диагоналната система". Кап., 2005, бр. 19 [еа]. Преглеждам / прегледам си сметките с някого. Разг. Ликвидирам окончателно някакви парични отношения с някого, получавам пари от някого или се разплащам на някого. И на малкия сѐ думам да остави вече сега другото, като настая работно време, та кърските работи да се гледат — .. И той уж сѐ: "ща, ща" — да досвършат не знам чия си къща и да си прегледат сметката с майстора, та па и до днеска оставя. Т. Влайков, Съч. II, 82.