ПРЕГЛЪТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕГЛЪ̀ТВАМ, ‑аш, несв.; преглъ̀тна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. преглъ̀тнат, св., прех. и непрех. Преглъщам. Чичо Сава отделяше парче месо от кълката, която глождеше и която му се полагаше по право да изяде. Аз преглътвах месото, без да го сдъвча, и потъвах от срам. К. Калчев, ПИЖ, 57. Тръпка минава в гърдите на стареца и дядо Гуни преглътва — да я задуши. Очите му овлажняват. С. Северняк, ИРЕ, 14. Отправихме са за черквата .. Някои от нашите другарчета, .., ни запитваха за яйца и за козунаци, но ние преглътвахме и мълчаливо си вървяхме по пътя .. Кой ни знае, че вече сме толкова бедни и че за Великден ще бъдем само със сух хляб? Ст. Чилингиров, СБД, 51-52. Преглътва [майката] укорните думи. В погледа ѝ зрее хитър, търпелив план. Бл. Димитрова, Лав., 162. преглътвам се, преглътна се страд.