ПРЕГЛЪЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕГЛЪ̀ЩАМ, ‑аш, несв.; преглъ̀тна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. преглъ̀тнат, св. 1. Прех. и непрех. Правя еднократно движение с глътката си, за да прокарам храна, течност, слюнка, лекарство и под. от устата към стомаха; преглътвам. Като видя началника, той стана, .., престана да дъвче и едва преглътна несдъвканата храна. М. Марчевски, П, 250. Близнаците едва преглъщаха залъците си и не смееха глави да вдигнат — страх ги беше да срещнат втренчените, изпитателни очи на майка си. А. Дончев, СВС, 76. Аз не мога да преглътна капка мляко. Н. Каралиева, ЯЧ, 121. — Какво бе, братовчед? — престори се той [Юрталана] на нехаен, макар че едва преглътна слюнката си. — Какво разправят, момчето ти избягало? Г. Караславов, С, 66. Боли го гърлото и едва преглъща.
2. Непрех. Правя неволно такова движение с глътката си, обикн. за да погълна насъбрала се слюнка, при вида или мисълта за нещо, което ми харесва, което ми се яде, пие, при силно преживяване и др.; преглътвам. Цвъртящите кебапчета ни карат да преглъщаме. Ст. Сивриев, ЗСБ, 119. Методиев преглътна, като си спомни, че жената на Спасов беше купила и две бутилки карловски мискет. М. Марчевски, П, 161. Той седи до отворения прозорец и зяпа жената, гълта я с очи така, че когато от време на време затвори уста и наистина преглътне, адамовата му ябълка подскача. Б. Болгар, Б, 72-73. Ръцете ѝ [на жената] трепераха така силно, че част от сместа се разсипа извън съда. Но тя напрягаше сили да се успокои, преглъщаше често и най-после се овладя. М. Грубешлиева, ПП, 174. ● Обр. Както вълча глутница след дълъг път спира и се облизва пред най-после намерените кошари, тъй и спахиите преглъщаха пред богатото село. А. Дончев, ВР, 34.
3. Прен. Прех. Със същ. за чувство и под. Преодолявам, превъзмогвам, надвивам нещо (обикн. неприятно, мъчително чувство, състояние) и не му давам възможност да се прояви, изрази. — Виждаш ли го, бай Несторе! Двама ни от тъмницата извади, Лиллях отърва, а сега, погледни, още малко и ще зареве .. Преглътнах смущението си и се насилих да се усмихна. Ст. Дичев, Р, 133. Младен пое гневно въздух, настръхна да избухне, но се въздържа .. преглътна яда си и продума примирително. К. Петканов, БД, 164. — А ти какво правиш? — попита адмиралът, като преглътна скръбта. Д. Димов, ОД, 20. Няколко секунди аз затискам уста, мъча се да преглътна смеха си, но след това се отпушвам. Ем. Манов, МПЛ, 317. // Понасям мълчаливо, безропотно, без протест или друга реакция нещо лошо, неприятно; изтърпявам, преживявам.Старият не обичаше Латинка .. Тя работеше мълчаливо, чужда на този дом и неведнъж беше преглъщала незаслужени обиди от свекър и от свекърва. Г. Караславов, СИ, 192. От сърцето му изчезнаха .. всичките тревоги и огорчения, които беше преглътнал, докато книгата му види бял свят. Г. Русафов, ИТБД, 245. Беше, каквото беше. Каквото дойде, ще го преглътнем, ще го преживеем. Така казваше тати. И. Петров, МВ, 134. — Обра ни той париците и колко има още да ни обира. — Като е дошла такава... — Бе аз бих му извил врата, но ти си прав. Хванал ни е натясно, трябва да преглъщаме. Ст. Дичев, Р, 173. преглъщам се, преглътна се страд. от преглъщам в 1 и 3 знач. Уж съм гладен, а залците мъчно се преглъщат. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 306. Трябваше да се преглътне срамът, яростта, поражението, .. — и да се извлече поуката — дори в горчивите плодове има лековити сокове. А. Дончев, СВС, 755. — Хайде, излъгала се — .., туй ще се преглътне. Ами ако вземе да се отметне туй момче, какво става с Нонка! И. Петров, НЛ, 81. Миналото не се връща, само се преглъща. Погов., СбНУ ХХХVIII, 183. преглъща се, преглътне се безл. от преглъщам във 2 знач.
◊ Преглъщам / преглътна горчивия хап; преглъщам / преглътна хапчето. Разг. Приемам, понасям безропотно нещо много неприятно, някаква неизбежна неприятност; изтърпявам. Сватбата стана скоро, но без особено въодушевление поради скритото недоволство на бащата .. Матей Матов смяташе, че старият предприемач ще преглътне горчивия хап и ще се примири. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 379-380. Няколко дена наред след това той влиза и излиза от къщи, без да говори на дъщеря си, и Беба, ще не ще, преглъща горчивия хап и се примирява с оказионната си съдба. Св. Минков, РТК, 116. Преглъщам / преглътна думите си; преглъщам / преглътна приказка<та си>. Разг.1. Въздържам се да изрека нещо, премълчавам нещо, което съм намислил да кажа. Искаше ѝ се всичко да повери на сестра си, поне на нея да каже за онова, което беше намислила да направи, но .., преглътна думите си. Г. Караславов, Тат., 145. — Е, хайде да си останем и занапред приятели! Братоев мълчеше. "Ние с теб никога не сме били приятели!" — щеше да му каже той, но преглътна думите си .. и продължи да се храни. Ив. Мартинов, М, 43-44. 2.Говоря, казвам нещо трудно, бавно поради страх или предпазливост или замлъквам, занемявам поради силна уплаха, смущение или учудване от нещо. — Затуй съм дошла, дядо — едва преглътнах думите си, — да го повикам. Л. Александрова, ИЕЩ, 107. Преглъщам / преглътна сълзите си. Разг. Въздържам се с усилие да не заплача. Вър‑
веше подире ѝ като сянка и с жестоко злорадство ѝ намекваше за нейното бездетство. Нонка преглъщаше сълзите си и когато останеше сама, плачеше дълго и безутешно. И. Петров, НЛ, 161. Сърцето ми се сви, когато чух свирката на влака, преглътнах сълзите си и мръднах към градината — там да си поплача. А. Каралийчев, С, 293. Върнах се, вървях замаен по улиците и преглъщах сълзите си: нямаше вече Лина. Г. Райчев, Избр. съч. II, 129.