ПРЕГЛЪЩАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕГЛЪ̀ЩАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от преглъщам и от преглъщам се; преглътване. — Хе тук има изворче .. Пие ми се вода .., долу, .., се чуваше тихо шуртене. Борис дочу и жадните преглъщания на Бобев. Д. Талев, ГЧ, 41. Чувствувах, че войниците ни окръжаваха все по-плътно .., чувах все по-ясно тяхното грубо дишане, сумтенето им, сухото им преглъщане. П. Вежинов, ДБ, 192. Руса започна да говори. Бавно, с преглъщане. Да, тя отдавна не е вече председателка! .. Провалила се. Н. Стефанова, РП, 34-35. Ганка .., като ма изгледа накриво, дръпна са от мене, отпусна са от хорото, .. Уф! .. тя да направи туй зарад един чужденец, за преглъщане ли е туй? Ил. Блъсков, ЗК, 183.