ПРЕГОВАРЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕГОВА̀РЯНЕ¹ ср. Отгл. същ. от преговарям¹ и от преговарям се. Като се зафанаха преговарянията за изпита, ние, .., решихме да го[даскал Юрдан] помъчим по един много оригинален начин: наговорихме се да се покажем, че сме забравили всичко, що сме учили през годината, като се готвехме скришом за изпита. Ив. Вазов, Съч. Х, 163. 12-класниците недоволни, че губят време в преговаряне, .. Само ни губят времето, в 12-и клас повтаряме материал от 9-и и 10-и, оплакаха се .. абитуриенти. 24 часа, 2004, бр. 60, 2.Завършихме предвидените лекции, съставих конспект от 18 въпроса за преговор. Разработването на отговорите по конспекта изискваше основно преговаряне .. на всички лекции. ОФ, 1955, бр. 3440, 2.

ПРЕГОВА̀РЯНЕ²ср. Отгл. същ. от преговарям². Има нарушения на законовата процедура по преговарянето с фирмите, които кандидатстват за модернизацията [на армията], .. Британската фирма е само една от многото, с които се преговаря, но тя не е избрана. С, 2004, бр. 3971 [еа]. Докато Белград нарича границите на Сърбия (включително Косово) неделими, лидерите на провинцията виждат територията ѝ като ?неподлежаща на преговори". .. Косовският премиер .., който бе достатъчно искрен да заяви, че ?нищо не остана за преговаряне", каза в прав текст, че .. провинцията ще обяви независимост. Кап., 2007, бр. 33 [еа].

ПРЕГОВА̀РЯНЕ³, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от преговарям³и от преговарям се. Те са си преговориле вече, нали?... И сега... — Нашето преговаряне... Щом тя си го иска, аз няма к’во... Добро ли, зло ли е, ней ще бъде на главата. Т. Влайков, Пр I, 313.

ПРЕГОВА̀РЯНЕ⁴ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от преговарям⁴; проговаряне, заговорване, проговорване, продумване.